Университетски архив

Проф. Иван Саръилиев

Роден е в София на 1/14 юни 1887 г. Гимназиално образование получава в родния си град, а висше – в Сорбоната, Париж, където учи философия. През 1909 г. се дипломира там като „licence es lettres“ и заминава за Англия за довършване на философското си образование. След завръщането си в България постъпва като учител в Първа мъжка гимназия в София. През 1916–1919 г. е на дипломатическа служба в Берлин и Берн. От 1920 г. е редовен доцент по история на философията в Софийския университет. През 1924 г. е повишен в извънреден професор, а от 1940 г. е редовен професор. В Софийския университет освен преподавателски Иван Саръилиев изпълнява и административни функции – през учебните 1930/31, 1940/41 и 1945/46, 1947/48 г. е декан на Историко-филологическия факултет, а през 1946 г. за кратко е ректор на Университета. 1950 година бележи края на академичната му кариера в първото ни висше учебно заведение – поради причини най-вече от политическо естество той е принуден да се пенсионира.

Иван Саръилиев оставя забележителна следа в историята на българската философия с множеството си научни публикации и най-вече със „Съвременната наука и религия“, „Прагматизмът“, „Сократ“ и др. От не по-малко значение са и университетските му лекционни курсове: „История на древната философия“, „История на философията през средните векове“, „Философията на Бергсон“, „История на модерната философия“ и др. Саръилиев е и един от основателите на Философския клуб в София. Освен във философския живот на България взима дейно участие и на международно ниво – включва се в работата на почти всички философски конгреси, организирани в чужбина преди Втората световна война, член е на Постоянния комитет по организирането на тези световни научни форуми.

Видният български философ активно сътрудничи също и на такива дружества и организации с важно обществено значение, като Лигата на англоговорящите в София, „Алианс Франсез“, „Българо-британска взаимност“ и др.

Иван Саръилиев умира в София на 23 май 1969 г.

Документите от личния фонд на Иван Саръилиев и научната му библиотека постъпват в ЦДАФ през периода 1999–2006 г. като дарение от наследниците му Кина и Елиана Арнаудови. След последното постъпление през 2006 г. материалите са обработени и са заведени под архивен фонд № 1. Сред автобиографичните материали във архивния фонд на Саръилиев, пазен в НБУ, особено интересен извор както за интелектуалното развитие на бъдещия учен, така и за българския и европейския културен и обществено-политически живот през началните десетилетия на ХХ в., са неговите лични дневници и дневникови записки, обхващащи времевия отрязък от 1905 до 1943 г. От запазените материали с биографично съдържание като по-важни можем да посочим свидетелствата за завършване на долния, средния и горния училищен курс – съответно в Столичното основно народно училище „Денкоглу“ и в Първа и Втора софийска мъжка гимназия, студентски книжки и карти от следването на Саръилиев в Софийския университет, Сорбоната (Париж), университетите в Берлин и Берн, дипломът за „licence es letters“ на Сорбоната и др.

Във ф. 1, оп. 1 и оп. 2, се намира основната част от научното наследство на Иван Саръилиев. Тук влизат черновите и оригиналите на монографиите му „Родовите идеи“, „За волята“, „Прагматизъм“, „Сократ“, а също и на превода от английски език и предговора на „Трактат за принципите на човеческото познание“ от Дж. Бъркли. ЦДАФ разполага и с оригиналите на други съчинения на Саръилиев както с подчертана научна насоченост, така и на научно-популярна и обществено-политическа тематика. Достига до нас и голяма част от университетските му лекции. Сред безспорно интересните и ценни документи трябва да посочим „Meditationes“ – творчески дневник, воден от Саръилиев от 1 апр. 1952 до 29 май 1955 г.

Запазената кореспонденция свидетелства за широките връзки на проф. Саръилиев с авторитетни български и чуждестранни дейци в областта на науката, културата и политиката. Сред илюстративните материали на преден план изпъкват снимките на Саръилиев със семейството му и със съучениците му от първия випуск на Втора софийска мъжка гимназия – и неслучайно, те са дело на прочутия столичен фотограф Ив. А. Карастоянов и днес впечатляват с изключителното си качество.