Университетски архив

Атанас Славов

Атанас Славов

Роден е в Сливен на 25 юли 1930 г. В София завършва гимназия, а през 1953 г. – английска филология в Софийския университет.

От 1953 до 1965 г. води курсове по руски език, работи като библиотекар, участва в предавания на Радио София за чужбина. През 1961–1971 г. води семинар по английска литература в Софийския университет.

През 1965 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при БАН. През 1966–1976 г. е н. с. в Института по изкуствознание при БАН, където основава секция по дизайн и участва в проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. От 1974 г. е ст. н. с. по фолклор и теория на изкуствата и фолклора. Като изпълнителен секретар на научен проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към БАН заминава за САЩ, където през 1975–1976 г. работи в Отдел за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк. През 1976 г. се установява в САЩ.

До напускането на България Атанас Славов е автор на стихове, на фантастика, на изкуствоведски изследвания, пише книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми, превежда от английски, сътрудничи на изданията „Литературна мисъл“, „Пламък“, „Септември“ и др.

След напускането на България е осъден като невъзвращенец. В чужбина работи като автор на свободна практика в радио „Свободна Европа“ и в радио „Би Би Си“ (1978), в Център „Уудроу Уилсън“ (1979), в Държавния департамент – Вашингтон (1980–1983) и в радио „Гласът на Америка“ като радиосценарист, редактор и диктор.

В САЩ пише своите мемоари, създава издателство, с което привлича пишещите български емигранти, контактува с американски писатели като Кърт Вонегът и Греъм Грийн. Посвещава част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. Сътрудничи на „Крисчън сайънс монитор“, и „Вашингтон поуст“, членува в американския ПЕН-клуб в секцията на писателите в изгнание.

След 1989 г. Атанас Славов се завръща в България и издава много от книгите си, писани в чужбина. Приживе дарява архива си на НБУ.

Атанас Славов умира на 4 декември 2010 г.

 

Архивните документи от личен фонд „Атанас Славов“ постъпват в ЦДАФ в края на 2004 г., когато са дарени на Нов български университет от самия Атанас Славов.

Биографични данни могат да бъдат открити в една негова ученическа книжка за учебната 1945/1946 г., когато Атанас е учил в Пета мъжка гимназия, както и от няколкото запазени от него ученически и студентски тетрадки.

Документите, свързани с творческата, научната и служебната дейност на Атанас Славов, са представени доста плътно тук. Фондът „изобилства“ с доказателства за изключителната му творческа продуктивност – ръкописи на негови книги и чернови на негови стихосбирки, на литературоведски статии и студии, сценарии за игрални и анимационни филми.

Тук са и ръкописите на сценариите за много радиопредавания, които Славов е подготвял при работата си за Българско национално радио и за радиостанциите „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и „Би Би Си“. Накрая е важно да се отбележат и ръкописите, отразяващи дейността на Славов като преводач – преводи от и на английски език на англоезични и български автори.

Семейната кореспонденция отразява трудните години след заминаването на писателя за САЩ през 1976 г. до средата на 1979 г., когато той успява да се събере на американска земя със съпругата си Снежана и двете им деца.

Далеч по-лесно осъществими са писмовните връзки, които Славов поддържа с писатели и журналисти от български произход в емиграция като Георги Марков, Петър Увалиев, Георги Славов, Христо Огнянов и мн. др. Живеещите в България интелектуалци Блага Димитрова, Михаил Неделчев, Мирослав Дачев и Светозар Игов стават част от кореспондентите на Славов при завръщането му в България след близо 15 години в изгнание.

В личния фонд на Атанас Славов се съхраняват писма от и до американски институции. Десетки негови писма са свързани с желанието му да получи работа в Радио „Гласът на Америка“. Запазена е и търговска кореспонденция, свързана с основаното от него издателство „Sliabhair“.

Специално място в архива заемат илюстративните материали. Множество портретни фотографии проследяват лика на Атанас Славов през годините. Той е събрал и богат семеен фотоархив, използван при съставянето на книгата „Родословното дърво на Славовия джинс“. Тук са и подредените от него негативи, послужили му при работата по различни теми.