Лични фондове

Поетът и преводач Йозеф Карл Клайн, известен повече с псевдонима си Густав Хайнзе, е роден на 19 май 1896 г. в Кастел Нуово – Австро-унгарска империя (дн. Херцег Нови, Черна гора). Баща му е судетски немец, офицер в австро-унгарската армия, а майка му – италианка. Обучаван е в австро-унгарски средни военни учебни заведения – в Санкт Пьолтен, Щрас, Мериш Вайскирхен, след което завършва Терезианската военна академия във Винер Нойщат. През 1915 г., по време на Първата световна война, е изпратен на италианския фронт. Тогава са отпечатани в немски вестници в Банат първите му стихове и дописки. След войната, благодарение на това, че в Терезианската академия е изучавал инженерни науки, успява да си намери работа като инженер в „Сименс“, откъдето го изпращат в Белград. Скоро от фирмата му предлагат да избере за ново служебно местоназначение или Япония (Нагасаки), или България (София). През 1924 г. предпочита втората възможност, а две години по-късно, през 1926 г., сключва брак с Люба Пенева, дъщеря на Георги Пенев – активен участник в националноосвободителните борби и близък приятел на Константин Величков; през 1935 г. се ражда дъщеря им Екатерина (Еци). Тук Г. Хайнзе установява близки отношения с Асен Разцветников, Теодор Траянов, проф. Константин Гълъбов и други бележити представители на българската творческа интелигенция от онова време. Продължава с литературната си дейност, като наред със собствените си стихове, част от които са публикувани в стихосбирките „Градината“ (Der Garten, София, 1932) и „Горящата планина“ (Der brennende berg, София, 1937), се посвещава и на превода и популяризирането на българска лирика и художествена проза – плод на тези занимания е излязлата през 1938 г. антология „Български песни“ (Bulgarische Gesänge), включваща творби на Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев. След промените от 9 септември 1944 г., както пише Екатерина Клайн, „Постепенно Г. Хайнзе изчезва от културния живот на страната. Остава да живее Йозеф Клайн в качеството си на преводач на романа „Тютюн“ на Димитър Димов…“ Все пак не изоставя писането на стихове – изпод перото му се появяват поемите „Омар Хаям“, „Гощавката на фарисея“, стихосбирките „Български сонети“, Български импресии“, „Стихотворения за цветята“ и др.

Йозеф Клайн (Густав Хайнзе) умира в София през 1971 г.

Архивът на Йозеф Клайн (по-голямата му част, тъй като има и архивен фонд в ЦДА, заведен под № 1015К) постъпва в НБУ през 2022 г., дарен е от дъщерята на поета Екатерина Клайн. Състои се от биографични документи, документи от творческата и служебната дейност, незначително количество кореспонденция, илюстративни материали, малък брой документи на близки и роднини.

Сред биографичните материали трябва да бъдат отбелязани: кръщелно свидетелство; свидетелства за завършено основно, средно и висше образование; венчално свидетелство и семейна женитбена книжка на Й. Клайн и др.; удостоверения за отбита трудова повинност, декларация за притежавани от Й. Клайн имоти във Федеративна народна република Югославия. От документите, посветени на личността и творчеството на Й. Клайн (Густав Хайнзе), могат да бъдат посочени статии и спомени от Е. Клайн, Димитър Статков, покана за представянето на антологията Bulgarische Gesänge (2006) и др. Преобладаващата част от архивния фонд са документи от творческата дейност. На първо място, тук влизат различни варианти и редакции на поетичните съчинения на Густав Хайнзе: „Български сонети“, „Омар Хаям“, „Горящата планина“, „Нике“, „Die Insel“ („Островът“), „Български импресии“, Стихотворения за цветята“ и др. Прозаикът Г. Хайнзе е представен с новелата „Записки на един инвалид“. Запазени са и текстовете на негови драматургични произведения: „Диотима“ („Хиперион“), „Das Gastmahl des Lepidus“ и „Jacopo Caldora“. Съществен дял заемат преводите на Г. Хайнзе на стихове от Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Никола Вапцаров, Гео Милев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Любен Каравелов, Елисавета Багряна, Георги Джагаров, Богомил Райнов и др. (сред тях и съставящите антологията Bulgarische Gesänge). Запазени са документи, свързани с преводите на Й. Клайн на романа „Тютюн“ от Димитър Димов (първа редакция), на романа „Калоян“ (част) от Димитър Мантов, на книгата „Малка културна история на цветята“ от Габриеле Тергит. Й. Клайн оставя и научнопопулярни статии по различни въпроси от областта на физиката. На последно място в този раздел са включени отзиви за творчеството на Клайн – Жана Николова-Гълъбова, Е. Клайн, Костадинка Манолова Илзе Брем, Паола Мария Филипи, Франка Елер. Към служебната дейност на Й. Клайн се отнасят военната му книжка и различни удостоверения и заповеди за преназначаване, издадени от завод „Кл. Ворошилов“. Неголямата като обем кореспонденция се състои предимно от писма и картички на близки, приятели и роднини до Й. Клайн и семейството му. Илюстративните материали обхващат снимки на Йозеф Клайн, със съпругата и дъщеря му и други роднини, с приятели и колеги; снимки на родителите и братята му, на Люба Клайн, съпруга; скици на Й. Клайн и на дъщеря му Екатерина от художниците Иван Бояджиев и Иван Пенков; илюстровани пощенски картички с изгледи от Херцег Нови. Сред документите на други лица по-особен интерес представлява програмата на вокално-инструментален концерт с участието на Лукреция (Еция) Андрович – майка на Й. Клайн (1888).