Университетски архив

Малчо Николов

Малчо Николов

     

Роден е на 26 октомври 1883 г. в с. Зараево, Поповско. Завършва основно училище в родното си село и прогимназия в Попово. Гимназиално образование получава в Разград през 1903 г. Сетне учителства в родното си и други села в Разградско. През 1908 г. става редовен студент по славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Там слуша лекции при преподавателски екип от фолклористи, културолози, филолози и историци – едни от най-бележитите български интелектуалци на ХІХ и ХХ век. Сред тях са д-р Кръстьо Кръстев, професорите Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Боян Пенев, Васил Златарски и Иван Шишманов. Учебната 1911-1912 г. Малчо Николов изкарва в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. Образованието му е прекъснато през 1912 г., когато участва в Балканските войни като запасен офицер. Доказва себе си като способен фронтови командир, за което е награждаван многократно за храброст и прослужва до чин запасен поручик. Образованието си завършва едва след демобилизацията през 1913 г.

В краткия междувоенен период Малчо Николов упражнява учителската си професия в различни разградски села. Учителството му е прекъснато отново през 1916 г., когато е мобилизиран и участва в Първата световна война като фронтови командир на взвод с чин запасен капитан.

В периода непосредствено след демобилизацията му, през 1919-1920 г., Николов е гимназиален учител в Разград. Следва това е назначен за подначалник в МНП и се установява със семейството си в столицата. В София Малчо Николов, освен началник в Просветното министерство, е и учител по български език и литература в различни софийски гимназии. След като качествата му са забелязани, е изпратен на едногодишна специализация във Виена, Мюнхен и Париж с цел да се запознае с европейските образователни практики. През 1934-1935 г. е директор на ІІ-ра девическа софийска гимназия. На два пъти, в периода 1928-1933 г. и 1933-1935 г. е главен инспектор по български език към МНП.

Освен учител и висш чиновник в Просветното министерство, Малчо Николов е и литературен критик и историк, автор на множество изследвания на литературна тематика и деен сътрудник на сп. „Златорог“. Започва да публикува свои анализи и критика в края на Първата световна война. Също това е и главен редактор на създаденото от него, ориентирано към гимназистите, сп. „Българска реч“, излизащо в периода 1928-1943 г. Сред по-значимите му произведения са „Лириката на Яворов“ от 1921 г., „Литературни характеристики на българските писатели от Ботева до Дебелянова“ от 1927 г., „Литературни характеристики и паралели“ от 1928 г., „Из съкровищата на нашата поезия. Изтълкувани песни и разкази“ от 1937 г., „История на българската литература от Петка Славейкова до наши дни“ от 1941 г. Специално внимание М. Николов отделя на Вазов, Ботев, Яворов, Йовков и Славейков, на които посвещава самостоятелни изследвания.

До 1944 г. Малчо Николов е част от българския интелектуален елит и е считан за един от влиятелните литературни критици. За него Атанас Далчев пише: „Той не робуваше на настроения и моди, търсеше истината и имаше убеждения. Хора, които са получили „убежденията” си наготово, могат да ги сменят; Малчо Николов беше извоювал своите постепенно, с години труд и борба, затова намираше сили да ги брани“. Мащабните политически и социални промени в периода 1944-1948 г. го поставят извън тесните (литературни) догми на новата тоталитарна власт и той се озовава в особено положение – без да е публично отречен името му постепенно изчезва от публичното пространство, а неговите книги и статии се изземват от обществените библиотеки. Все пак М. Николов остава член на СБП и дори успява да публикува два големи труда – „От Теодор Траянов до Никола Вапцаров. Литературни характеристики“ през 1947 г., и „По върховете на руската литература“ през 1961 г. Сетне публикува и своите биографични спомени под заглавието „Житейски и литературни спомени“ през 1962 г.

На 2 март 1965 г. Малчо Николов умира в София.

 

През месец юли 2017 г. Внучките на Малчо Николов Райна Янчева и Анка Николова дариха на Нов български университет негови лични документи и ръкописи, ценна семейна  и служебна кореспонденция, фотографии, множество редки книги с посвещения от техните автори към дядо им. Личният архивен фонд на Малчо Николов, съхраняван в Университетски архив, съдържа множество интересни документи от биографичен, служебен и творчески характер, лична и служебна кореспонденция, фотографии, запечатали не само жизнения път на М. Николов, но и духа и бита на времето, в което живее.

Най-старият документ, намиращ се в архивния фонд на М. Николов, е от 1891 г. и представлява препоръчително писмо, подписано от дядото на М. Николов Никола Малчев Сапунджиев.

Друг интересен момент от личния архивен фонд на М. Николов представлява кореспонденцията между него и дейците на литературата, литературната теория и критика, и въобще на културата в България – Владимир Василев, Боян Пенев, Асен Разцветников, Стоян Загорчинов, Михаил Кремен, Николай Райнов. Интерес предизвиква и кореспонденцията и личния портрет с автограф от руския писател и поет, нобелов лауреат за литература от 1933 г., Иван Бунин.

Срещат се и „непрофесионални литератори“, с които е кореспондирал М. Николов. Сред тях са Любомир Владикин – теоретик на правото и конституционалист, един от най-значимите български юристи от Междувоенния период. Друг интересен, със своя неконвенционален живот, кореспондент е историка, богослова и архивиста Мишо Драгалевски, или Михаил Ковачев, от видния род Ковачеви, дал на България няколко националреволюционери, академици, политици и офицери.

Служебните документи, съхранявани в Университетски архив, дават възможност да се проследи професионалния живот на М. Николов, като започват от началото на неговата трудова дейност като учител през 1903 г., илюстрират целия период на начален, прогимназиален и гимназиален учител в страната и столицата, подначалник и началник в МНП, за да стигнат до периода му на Главен инспектор по български език (най-високия пост, който заема в кариерата си), та до пенсионирането му през 1937 г. Освен конкретното описание на професионалния път на М. Николов, тези документи дават представа и за устройството и функционирането на административния апарат на българската държава в разглеждания период.

Дейността на този забравен след 9 септември 1944 г. литературен деятел сега може да бъде внимателно реконструирана. Името му на достоен литературен критик с безспорен авторитет от 20-те до 40-те години на ХХ-ти век може да бъде реабилитирано чрез спокойна изследователска дейност, а мястото му в българската литература по-точно определено.

 

На 4 юни 2019 г. бе представена и коментирана избрана част от лична кореспонденция между Малчо Николов и съпругата му Райна Малчо Николова, съхранявана в Университетския архив на НБУ. Селектираната кореспонденция е разменена между него и съпругата му в периода 1924-1925 г., когато е командирован във Виена, Мюнхен и Париж, за да се запознае с тамошните образователни практики. Кореспонденцията е интересна с това, че отразява искрените впечатления на един български междувоенен интелигент, изпратен в сърцето на Европа. Видеозапис от събитието можете да намерите тук.

Малчо Николов. Кратък портрет.