Университетски архив

Роден е в София на 29 октомври 1898 г. Учи в гр. Карлово и в Пловдивската мъжка гимназия, но гимназиалното си образование завършва във Втора софийска мъжка гимназия през 1917 г. От 1919 до 1921 г. учителства като първоначален учител в с. Долна Студена и като прогимназиален в с. Две могили, Русенско. По това време в Русе излиза първата му сбирка със стихове, озаглавена „Горящи степи“ (1919 г.). През 1920–1921 г. следва курс по технически предмети при Художествената академия в София. От 1922 г. следва славянска филология в Софийския университет, която завършва през 1926 г.

През 1927 г. печата втората си стихотворна книга под заглавието „Жетвар“, а в 1934 г. публикува „Чужди влияния в българската литература“ на френски език и с предговор от френския академик Марсел Брион. В 1935 г. излиза „Скица за една картина на новата българска литература“, с предисловие от Франк Л. Шьол, а в 1938 г. - „Български студии“, с предговор от Шарл Улмон.

Паралелно с творческата си дейност Николай Дончев е активен журналист и публицист. Още като студент работи във всекидневния печат и главно в излизащия на фрeнски език в София всекидневник “L‘Echo de Bulgarie“. Преминава през всички етапи на журналистическата професия. Редактор е на седмичниците „La Parole bulgare“ и „Vita Bulgara“ (1936–43). От 1929 г. започва да сътрудничи на парижкия седмичник „Les Nouvelles littéraires“. По-късно сътрудничи на редица френски, италиански и белгийски издания, където печата статии, рецензии и отзиви за българската литература. Публикува и сътрудничи в българските списания „Сила“, „Хиперион“, „Българска мисъл“, „Златорог“, „Демократически преглед“, „Септември“, „Пламък“ и „Литературна мисъл“.

На български език е превел романи, разкази и есета от Андре Мороа, Жак дьо Лакретел, Франсоа Мориак, Стефан Цвайг и др.

Награден е с ордените „Св. Александър V ст.“ (1937 г.) и „Кирил и Методий“, ІІ и І степен (1964 и 1968 г.). През 1937 г. е награден от френското правителство с кавалерската декорация на Академическите палми за дейността му в областта на културния обмен между Франция и България. През 1939 г. е награден с медал от Френската академия за книгата му „Etudes Bulgares“. През 1965 г. получава отличието на Федерацията за универсален фрeнски език за заслуги към френския език.

Николай Дончев умира в София на 1 януари 1988 г.

В края на 2009 г. наследниците на Николай Дончев Жаклин Дончева и Силвия Вагенщайн даряват на НБУ неговия архив, който съдържа документи от творческата му дейност, кореспонденция, фотоматериали и книги.

Няколко са вариантите на автобиографични текстове, съставени от Николай Дончев на български и на френски език. Налице са и негови лични документи, документи, удостоверяващи принадлежността му към различни професионални или културни организации и сдружения и документи, свързани с професионалната му реализация и постиженията му като литературен деятел.

Документите, свързани с творческата дейност на Николай Дончев, са представени от ръкописи на статии, рецензии и съобщения за български, италиански и френски издания, ръкописи на литературни и мемоарни етюди, на биографични бележки за български, френски и италиански автори.

Сред документите, свързани със служебната дейност на Николай Дончев, могат да бъдат откроени няколко негови служебни доклада, в качеството му на член на Съюза на българските писатели, до секретариата на СБП.

Запазени са писма до Николай Дончев от представители на българската култура и изкуство като Елисавета Багряна, Тодор Боров, Атанас Далчев, Блага Димитрова и др. Близо 450 писма и поздравителни картички на 120 писатели и литератори от Италия се съхраняват в ЦДАФ на НБУ. Не по-малко са и френските кореспонденти на Николай Дончев. Тук са писмата от издателствата и от редакциите на вестници и списания, в които Дончев е сътрудничил, от организации, асоциации и фондации, от френски писатели и литературни дейци.

За сметка на малкото на брой портретни и семейни снимки или такива на колеги и приятели, във фонда се съхраняват портрети на френски писатели и интелектуалци, лауреати на различни литературни конкурси и награди – близо 170 фотографии – използвани от Николай Дончев при подготвянето на рецензии, съобщения и статии за френската литература и култура.

Печатните материали също са събирани грижливо от Николай Дончев през годините. Съхранени са изрезки и отделни отпечатъци на десетки негови публикации в български, френски и италиански периодични издания.

В ЦДАФ се съхранява и част от библиотеката на писателя – негови авторски и преводни книги, книги от български писатели и литературни критици с посвещения за Дончев, както и монографии с дарствени надписи от френски и италиански автори.