Проф. Богдан Богданов
Богдан Иванов Богданов е роден на 2 ноември 1940 г. в София, в семейството на юриста, литератор, писател, историк и библиограф Иван Богданов Генчев. Основно и средно образование придобива в София – първоначално в 41 училище „Патриарх Евтимий“, а след това и в 20 средно смесено училище (днес 20 основно училище „Тодор Минков“), където учи в клас с усилено изучаване на немски език до 1958 г. Образованието си Богдан Богданов продължава във Факултета по класически и нови филологии на Софийския държавен университет. Завършва класическа филология през 1963 г., а дипломната му работа е озаглавена „Трагическа вина на АΝΑΦΡΟΔΙΤΟΣ в трилогията за Данаидите на Есхил и в трагедията „Иполит“ на Еврипид“. В периода 1963–1969 г. той е преподавател (по западноевропейска литература и старогръцки език) във Висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ (днес ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). След като спечелва конкурс за асистент по гръцки и латински език при катедрата по класическа филология в Софийския държавен университет „Климент Охридски“ през 1969 г., през 1973 г. е зачислен като аспирант на самостоятелна подготовка, а през 1976 г. успешно защитава дисертационен труд на тема „Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на атическата трагедия“, придобива научната степен „кандидат на филологическите науки“ и е повишен в главен асистент. През 1978–1979 г. започва да води курсовете „Увод в класическата филология“ и „Старогръцка култура“. През 1983 г. е утвърден за доцент по класическа филология и няколко години по-късно (1986 г.), след успешна защита на втори дисертационен труд на тема „Мит и литература. Проблеми на типологията и поетиката на старогръцката литература“, придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. В периода 1987–1989 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийския държавен университет „Климент Охридски“. През 1989 г. е избран за професор по класическа филология и оттогава до 1991 г. е ръководител на катедрата по класическа филология.
През 1978 г. специализира новогръцка филология в Атина, а през 1984 г. – в Амстердам.
Проф. Богданов е автор на над двайсет монографии и на над триста студии и статии в областта на старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения и университетското образование. През същите тези близо 50 години творческа дейност превежда класически текстове от старогръцки език (от Есхилови трагедии, през диалози на Платон, до диатриби на Епиктет).
Без да прекъсва своята активна преподавателска и изследователска дейност в СУ „Св. Климент Охридски“, през 1990 г. проф. Богданов участва в учредяването на Дружеството за нов български университет, което само година по-късно прераства в Нов български университет. До края на живота си работи активно в управлението и развитието на НБУ. В периода 1991–1995 г. е ректор на университета. От 1995 г. до 2011 г. е председател на Настоятелството на НБУ. Оттогава до 2016 г. е почетен председател (президент) на Нов български университет.
Паралелно с това проф. Богдан Богданов е съучредител и председател на Управителния съвет на фондация „Отворено общество“ в периода 1990–1997 г.
През 1991 г. с президентски указ е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Атина, Република Гърция. Остава на този пост до 1993 г. В края на дипломатическия си мандат е награден с престижния гръцки Орден на Феникса за заслугите му като посланик в Атина.
През 1998 г. проф. Богданов става носител на наградата на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки. През 2002 г. получава Националната награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика с книгата си „Европа – разбирана и правена“. Носител е и на наградата за евроинтеграция „Европа – предай нататък“. През 2010 г. е удостоен с най-висшето отличие на Република България – орден „Стара планина“ първа степен.
Проф. Богдан Богданов умира на 5 август 2016 г. в София.
През месец октомври 2019 г. синът на проф. Богдан Богданов Иван Б. Богданов дари на Нов български университет документи от архива на своя баща. Материалите разкриват огромните и непрекъсващи усилия, положени в опитите на проф. Богданов за изграждане на модели за реалност, в „търсене на перспективи за настоящето в големите текстове на древните гърци“. Чрез тях могат да бъдат проследени първите му стъпки в научното поле, като се започне още от студентските години – от записките му за писмен държавен изпит на тема „Римски епос, развитие и представители“ от 1963 г., като се премине през екземпляр от дипломната му работа от същата година, през черновите от конкурса за асистент по гръцки и латински език при катедрата по класическа филология на СУ, спечелен от него през лятото на 1969 г., през първите му рецензии и малки текстове, писани и публикувани в началото на академичната му кариера започнала във Велико Търново.
Голям дял от това архивно наследство съдържа подготвителните материали, черновите и ръкописите на монографиите на проф. Богдан Богданов и на част от многобройните му публикации в научната периодика. Следват работните материали във връзка с подготовката на различни встъпителни текстове (предговори, уводи). Тук са и над 100 негови рецензии, доклади и отзиви за различни издания, мнения по конкурси. Може да бъде проследена и дейността му като съставител и редактор в издателски поредици или енциклопедични справочници. Запазени са материали, отнасящи се към интервюта, в които проф. Богданов е участвал.
Преводаческата му дейност също присъства в архивното му наследство – чрез знакови за българската култура преводи (на Платон, Еврипид, Епиктет и Марк Аврелий), но и чрез не чак толкова популярни негови преводни текстове, изискващи допълнителното внимание на специалистите оттук насетне.
В ръкописите на проф. Богданов съвсем ясно може да се установи систематичността и неотменната последователност на неговата работа – тя присъства навсякъде.
В архива има и материали на други автори, работили заедно с проф. Богданов през годините по общи издателски проекти, текстове на автори, които са били рецензирани или напътствани от него, или пък такива, които са му подарявали свои отпечатани статии и студии, придружени с посвещения.