Университетски архив

Проф. Цеко Торбов и Валентина Топузова-Торбова

Проф. Цеко Торбов и Валентина Топузова-Торбова

Проф. Цеко Торбов е роден на 2/15 април 1899 г. в гр. Оряхово. Начално и средно образование завършва в родния си град и в Плевен. През 1919 г. се записва да следва право в Софийския университет, но остава там само за първия семестър, през 1920 г. заминава за Германия, където продължава обучението си за юрист най-напред в Берлинския, а по-късно и в Гьотингенския университет, който завършва през 1923 г. с докторат по право. Есента на същата тази 1923 г. се завръща в България, където се занимава с юридическа, преводаческа и издателска дейност. Задочно, чрез писма, се запознава с известния немски философ Леонард Нелсон, който го кани да се присъедини към сътрудниците му. През 1925 г. това става факт – Торбов влиза в Нелсоновото общество в Гьотинген. Повторното му пребиваване в Германия е свързано с активно участие в дейността на основаната от Нелсон Философско-политическа академия, както и със системни занимания по философия. През 1929 г., след защитата на втория си докторат в Гьотингенския университет, този път по философия, Цеко Торбов се завръща в родината си и се установява в София. Започва работа като учител – първоначално в Немското училище, малко по-късно в Италианската кралска гимназия, където остава до 1944 г. 1942 година бележи официалното му влизане в университетската общност – тогава той е избран за частен доцент по обща теория и философия на правото в Софийския университет. Три години по-късно става редовен доцент, след това и професор. През учебната 1947/1948 г. е декан на Юридическия факултет на Софийския университет, а в периода 1950–1956 г. заема поста заместник-декан на същия факултет. През 1948 г. се оттегля от професорската си длъжност по философия и теория на правото и остава да води часовете по немски език в Юридическия факултет. Пенсионира се през 1963 г.

От 1956 г. Цеко Торбов започва да превежда основните съчинения на И. Кант – труд, който ще приключи през 1980 г. с издаването на „Критика на способността за съждение“. За изключителните си преводачески постижения през 1970 г. той е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет.

Умира в София на 8 юни 1987 г.

 

Валентина Илиева Топузова-Торбова е родена в Кюстендил на 13 май 1918 г. Средно образование получава в София, в Италианската кралска гимназия, където немски език й преподава Ц. Торбов. Продължава образованието си в Софийския университет и през 1945 г. завършва немска филология (втора специалност – италианска филология, трета – философия, незавършена). От 1945 до 1964 г. е редовна гимназиална учителка по немски език в София – най-напред в Търговската гимназия, след това в 34-то училище. Същевременно е хоноруван преподавател по италиански език в Държавната политехника (1950–1954) и в Българската държавна консерватория (1968–1973) в София. От 1956 г. се занимава системно с преводаческа дейност. Работи заедно с проф. Ц. Торбов (с когото сключва брак през 1962 г.) главно върху преводи на произведения от немската класическа философия. Сред по-значимите й преводи се нареждат: „Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която ще може да се представи като наука“ (1969), „Основи на метафизиката на нравите“ (1974) и „Антропология от прагматично гледище“ (1992) от Им. Кант, Шилер – „Естетика“ (1981), „Върху трагическото изкуство“ (1983) и „Върху възвишеното“ (1983). През 1982 г. е наградена от Съюза на преводачите в България за превода на „Естетика“ на Фр. Шилер. През 1991 г. се създава Българско Кантово общество, на което тя става почетен председател.

Талантливата наша преводачка умира в София на 30 юли 2008 г.

 

През 2004 г. Валентина Топузова-Торбова дарява на НБУ архива на проф. Цеко Торбов, а след смъртта й през 2008 г. и нейният архив постъпва в ЦДАФ – дарен от племенника й Илия Русев. Първоначално от личния архив на проф. Цеко Торбов е сформиран личен фонд под № 12 „Цеко Торбов“, но обемът на документите, свързани с живота и дейността на Валентина Топузова-Торбова, дава всички основания да бъде трансформиран в „Семеен фонд Торбови“.

Като по-интересни от биографичните материали на проф. Цеко Торбов можем да посочим писаните от него спомени за ранните му години в Оряхово, фрагменти от дневникови бележки, както и безспорния акцент в този раздел – „Хердеровата награда“. И сред биографичните документи на съпругата му са запазени дневници, както и награди и грамоти.

Несъмнено най-важна част от архивното наследство на именития български философ на правото са ръкописите на неговите трудове – авторски и преводи. Тук присъстват не само известните му публикувани произведения – монографиите „Основният принцип на правото. Право и справедливост“, „Естествено право и философия на правото“, „История и теория на правото“, „Основи на философията на историята“, преводите на трите „Критики“ на И. Кант и на някои от по-важните съчинения на Л. Нелсон, „Спомените за Леонард Нелсон 1924–1929 г.“, статиите „Война и право“, „Разум и наука“, „Етичен реализъм и обществен живот“ и много други, но и редица непубликувани и непознати или малко познати работи. Във втората част на фонда – документите на Валентина Топузова-Торбова – също можем да открием разнообразни „доказателства“ за творческата й дейност: от най-ранните преводи и ученическите статии в „Просветно единство“, „Ученически подем“, „Училищен преглед“, „Литературен глас“ и др. до преводите на Шилер и Кант, с които утвърждава самостоятелния си принос като преводач.

Не по-малко любопитен е разделът „Документи от обществената и служебната дейност“ в архива на Цеко Торбов – сред постъпилите материали се намират свидетелства за живото му участие в работата на основаната от неговия учител Л. Нелсон Философско-политическа академия, както и за активната му обществено-педагогическа дейност в Италианската гимназия в София. Протоколите от заседанията на Философско-социологическото дружество, чийто дългогодишен секретар е Ц. Торбов, са ценни източници на информация за научния живот у нас през първата половина на ХХ в. Към аналогичната част в архивния фонд на Валентина Топузова-Торбова (засега) са отнесени предимно докладите й на тясно педагогическа тематика.

Съществен компонент от документалното наследство на проф. Торбов е неговата кореспонденция – научна и лична, която вероятно тепърва ще разкрие важни подробности за творческите му контакти с редица големи имена от световната философска и правна мисъл. Такива надежди възлагаме и на кореспонденцията в архива на Валентина Топузова-Торбова.

От особена ценност са илюстративните материали във фонда на Торбов (фотографии – негови и на близки и роднини, рисунки, картички и др.). Далеч по-скромен е техният обем в архива на съпругата му.

 

Прикачени файлове