Университетски архив

Проф. Георги Михаилов

Проф. Георги Михаилов

Роден е в Сливен на 19 октомври 1915 г. Още в ранното му детство семейството му се премества в София, където през 1934 г. той завършва средното си образование – в класическия отдел на Първа мъжка гимназия. През 1938 г. се дипломира с пълно отличие в СУ „Св. Климент Охридски“ по специалността „класическа филология“. Веднага след завършването си специализира една година в Сорбоната и в Училището за източни езици в Париж. През 1940 г. е назначен за уредник на античния отдел на Народния археологически музей. В началото на 1941 г. става асистент на проф. Ал. Балабанов в катедрата по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където работи до края на живота си, минавайки през всички степени на научната си кариера – ст. асистент (1947), доцент (1957), професор (1963).

В разностранната преподавателска и научна дейност на Г. Михаилов най-голям дял заема старогръцката епиграфика. В тази област създава фундаментални научни трудове, с които печели голям международен авторитет и редица награди. Това са: „Езикът на гръцките надписи от България, част І: Фонетика“ (1940), чието второ разширено издание излиза на френски език – „La Langue des Inscriptions Grecques en Bulgarie, Phonetique et Morphologie“ (1943), „Гръцките надписи, намерени в България“ (1956), написан на латински, към който до 1970 г. прибавя още три тома, а след смъртта му излиза и пети том.

Михаилов се включва в учредяването на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика през 1972 г., когато е избран за председател на организационния й комитет, а от 1977 г. до смъртта си е неин президент.

Значителен е приносът му и за развитието на българската тракология, което може да се види от обобщaващия труд „Траките“, излязъл през 1972 г. Член е и на редакторския колектив на том I от „Извори за историята на Тракия и траките“.

Съществен дял от творческите занимания на Г. Михаилов представляват преводите, сред които се открояват претворените на български език Платонови диалози, трагедията „Троянки“ на Еврипид, „История на античната литература“ от И. М. Тронски.

Умира в София на 21 ноември 1991 г.

 

Архивът на проф. Георги Михаилов постъпва в ЦДАФ през 2000 г. като дарение от съпругата му г-жа Слава Михаилова.

В раздел „Биографични материали“ като специален акцент можем да посочим студентските записки на Г. Михаилов от лекционните курсове при професорите Александър Балабанов („Произход и развой на комедията от началото до Менандра“) и Веселин Бешевлиев („Видове старогръцки синтаксис“).

Особено обемна е частта от архивното наследство на проф. Г. Михаилов, отнасяща се до научноизследователската, преводаческата и преподавателската му дейност. В една или друга степен на пълнота могат да се проследят поотделно всяка една от фазите, през които преминава създаването на забележителните му трудове по стара история, тракология и епиграфика („Гръцките надписи, намерени в България“, „Траките“, „Тракийска епиграфика“, „Западнопонтийският койнон“ и много други). Тук присъства и машинописният екземпляр на едно друго, също значимо съчинение на Г. Михаилов – „Класическа епиграфика“. Съществен дял от документите в този раздел образуват докладите, с които авторитетният български учен се представя на важни национални и международни научни форуми. Сериозно място заемат и текстовете (чернови и белови) на преводите на Платоновите диалози и на „Троянки“ от Еврипид. Във фонда влизат и значителен брой рецензии, отзиви, становища на видния наш филолог за дисертационни трудове, монографии в областта на античната история, енциклопедии и др.

Пряко свързана с чисто научноизследователската работа на Г. Михаилов е служебната и обществената му дейност. Участието му в реализирането на редица проекти от национален и международен мащаб (например създаването и развитието на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика) е документирано както от планове, програми, предложения, доклади, така и от обширната кореспонденция с утвърдени български и чуждестранни изследователи.

Интерес представляват фотографиите, върху които е запечатан образът на Г. Михаилов от най-ранното му детство до по-зряла възраст, в различни ситуации – в семейна среда, със съученици и състуденти, с приятели и колеги, по време на научни и обществени събирания и др.