Университетски архив

Проф. Кръстьо Мирски

Проф. Кръстьо Мирски

Роден е на 29 януари 1920 г. в София. Основно и средно образование получава в родния си град – първоначално във френското училище „Сен Жозеф“, по-късно в немско училище. През 1938 г. заминава за Париж, за да следва право, но вместо да се заеме с подготовката си за юрист, Мирски се явява на изпити в субсидираното от държавата театрално училище във френската столица, в което е приет пръв от 400 кандидати. Едновременно с това посещава и драматическите курсове, водени от известния френски актьор и режисьор Луи Жуве. От Франция, където се сдобива с диплом за завършено образование по актьорство, Кр. Мирски, търсейки начини за продължаване на обучението си по театрално изкуство, се озовава в Мюнхен и се записва в тамошното двегодишно театрално училище, а също така и в Мюнхенския университет. Следващото стъпало в образованието му е Виена – Мирски посещава там семинара на прочутия режисьор Макс Райнхард. Крайна точка в образованието на Кр. Мирски е пребиваването му в Кьолн, където след успешна защита на дисертационен труд на тема „Наченки на българския театър до образуването на първата българска професионална трупа (1841–1883)“ Кьолнският университет му присъжда титлата „доктор“.

И така, през 1943 г. Кръстьо Мирски се завръща в България като първия наш театрален майстор със завършено висше образование в областта на театралното изкуство. Придобитите от него дипломи свидетелстват, че той е специалист в областта и на актьорството, и на режисурата, и на театрознанието. В Народния театър започва режисьорската му кариера, а в Държавната театрална школа – педагогическата му дейност. Името на Мирски е здраво свързано с Висшия институт за театрално изкуство „Кр. Сарафов“, където, освен утвърден преподавател, професор, е и един от основателите на Учебния театър. Вписано е също така в историята на Съюза на артистите в България (САБ) – в периода 1967–1970 е негов заместник-председател.

Успешният професионален път на известния български режисьор, театровед и педагог е прекъснат твърде рано от преждевременната му смърт на 4 август 1978 г.

 

Архивът на проф. д-р Кр. Мирски постъпва в ЦДАФ на НБУ в края на 2008 г. като дарение от неговата племенница г-жа Светлана Мирска и сина й г-н Йордан Стоичков. Скоро след това започва обработката му, която все още продължава, но и на този си етап внася известна яснота при разпределянето на архивните материали в съответните части на типовата класификационна схема на личен архивен фонд.

Към раздела „Документи от биографичен характер“ следва да се отнесат дипломите за завършено театрално образование в Париж, Виена, Мюнхен и Кьолн. Тук влизат и автобиографиите на Кр. Мирски, членски карти, лични формуляри (напр. за членство в Съюза на артистите в България) и др.

Най-многобройни са документите от творческата, служебната и обществената дейност. От особен интерес и ценност за изследователите, най-вече, разбира се, за театроведите, са „досиетата“ на неговите постановки („Майстори“ от Р. Стоянов, „Професията на госпожа Уорън“ от Б. Шоу, „Хъшове“ по Ив. Вазов (трите постановки), „Снаха“ по Г. Караславов, „Любов“ от О. Василев, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, „Дон Карлос“ от Фр. Шилер, „Куклен дом“ („Нора“) от Х. Ибсен, „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир, „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, „Трета патетична“ от Н. Погодин, „Кендида“ от Б. Шоу, „Рожден ден“ от Др. Асенов, „Игра на любов и смърт“ от Р. Ролан, „Под игото“ от Ив. Вазов, „Мария Стюарт“ от Фр. Шилер и др.). Друга, също значима, част от този раздел са разработките на Кр. Мирски по различни проблеми от теорията и практиката на театралното изкуство, оформени като доклади или като статии. Безспорно най-силен акцент не само тук, а и като цяло във фонда, представляват лекциите по актьорско майсторство, четени през учебната 1977–1978 г. на първокурсниците от ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

В архива на проф. Мирски присъства и обширна кореспонденция, в по-голямата част от личен характер.

Към илюстративните материали във фонда се отнасят фотографиите на Кр. Мирски, картички, скици, рисунки.

В раздела „Документи на други лица“ намират място режисьорският план на 4-серийния телевизионен филм „Чичовци“ – дело на П. Павлов, студията на Н. Андреева- Попова „Шилер в България до 9 септември 1944 г.“ и др.