Университетски архив

Лиляна Тодорова Минкова е родена в София на 29 август 1932 г. През 1952 г. завършва средно образование в Първа гимназия „Пенчо П. Славейков“ в родния си град, а през 1956 г. и висше – руска филология с пълно отличие – в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (СУ), където защитава дипломна работа на тема „Езикът на ранните разкази на Максим Горки“. През 1958–1960 г. тя е хоноруван асистент по руска класическа литература в СУ. От 1961 г. Лиляна Минкова започва научната си дейност като редовен аспирант в Секцията по руска литература (направление „Сравнително литературознание“) към Института за литература на БАН, където по-късно заема различни академични длъжности. Защитава докторска дисертация на тема „Любен Каравелов и украинската литература“ през 1969 г. От 1982 г. е ст.н.с. II ст. с хабилитационен труд на тема „Рецепция на западноевропейска проза през Българското възраждане“. От месец октомври 1992 г. в продължение на една година работи като сътрудник в Българския културен център „Витгенщайн“ във Виена, а през 1994 г. става ст. н. с. I ст. с хабилитационен труд „Западноевропейската проза в преводната литература на Българското възраждане“.
Научните области, на които посвещава своите интереси, са литературата и култура на Българското възраждане, българо-руските литературни връзки от периода на Българското възраждане и през XX век, изворознанието, сравнителното изучаване на отделни френски и немски автори и творби, теорията и историята на превода. Лиляна Минкова проучва съдбата и творческия път на българите, учили в Москва през Възраждането.
Автор е на книгите „О. М. Бодянски и Българското възраждане“ (1978), „Български възрожденци в Русия“ (2005), „Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски“ (2008; съавтор: Лучия Антонова-Василева) и „Захари Княжески – един от първите“ (2012).
Публикувала е в специализирания печат статии за Любен Каравелов, И. Г. Прижов, Е. Лабуле, проф. Н. Мурзакевич, проф. Нил Попов, Иван Денкоглу, Сава Филаретов и Захари Княжески, както и текстове за българо-руските връзки през Възраждането.
Преводач е на класически руски произведения като „Майстора и Маргарита“, „Театрален роман“, „Животът на господин дьо Молиер“, „Зойкина квартира“ и други произведения на Михаил Булгаков, както и текстове на Гогол, Достоевски, Чехов, Куприн, Бабел, Бунин, Шукшин, Илф и Петров, Набоков и др. Превежда художествена литература от украински (Васил Стефаник, Евген Гуцало, Юрий Яновски), френски (Молиер, Робер Ескарпи, Данел Пенак, Никола Верт, Сидони Колет, Рохус Миш) и немски език (Криста Шрьодер).
През 1988 г. е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен. За постижения в преводното изкуство и за популяризиране на руските писатели в България получава наградата „Дружба народов“, а през 2005 г. получава Национална награда „Хр. Г. Данов“ за превода на романа „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров.
Проф. Лиляна Минкова умира в София на 29 април 2016 г.

През месец януари 2016 г. проф. Лиляна Минкова лично дари на Нов български университет своите архиви – лични документи, ръкописи на нейните научни трудове и многобройни преводи, както и работните материали от дългогодишните й изследвания.

Разговори за архивното наследство на проф. Лиляна Минкова. НБУ, Център за книгата, 27.10.2022 г.