Университетски архив

Проф. Любен Прашков

Проф. Любен Прашков

Роден е на 18 юли 1931 г. в с. Полски Сеновец, Великотърновско. През 1949 г. завършва гимназия в град Полски Тръмбеш, а през 1957 г. Художествената академия в София, специалност „Живопис“. Още като студент се интересува от проблемите на техниката в живописта, което предопределя заниманията му по-нататък.

Професионалните му занимания по консервация и реставрация датират от 1959 г., когато постъпва на работа като художник-реставратор в Института за паметниците на културата (ИПК). През 1961 г. полага началото на ателието по консервация на стенна живопис към ИПК и организира почиствания на стенописи и други паметници на българската средновековна култура.

В периода 1960–1962 г. специализира консервация и реставрация на живопис в Русия и Полша. В края на 1962 г. печели конкурс за докторантура по специалността „Консервация и реставрация на средновековна живопис“ в Московския университет. Дипломира се като „Художник-реставратор първа категория“, а през 1967 г. защитава докторска дисертация по история на изкуството на тема „Материали и техника на българската монументална живопис от края ХII до края на ХIV в.“. Същата година постъпва на работа като научен сътрудник в Националния музей „Рилски манастир“.

От учебната 1969/1970 г. преподава в Художествената академия в София живописна техника за специалностите „Стенопис“ и „Изкуствознание“. През следващата година печели конкурс за специализация към ЮНЕСКО и посещава Франция, Италия и Испания. След завръщането му през 1972 г. в България участва в екипа, който създава копие на Тракийската гробница в Казанлък, а през 1973 г. е публикувана и първата му монография – „Хрельовата кула. История, архитектура, живопис“. Същата година изработва цялостна концепция и учебни програми, полагайки усилия за създаване на специалност „Консервация и реставрация“ към Художествената академия. През 1974 г. Любен Прашков се хабилитира за доцент, а в 1981 г. става професор. През 1992 г. поема ръководството на специалност „Иконография“ към Православния богословски факултет на Великотърновския университет. От 1996 до 2007 г. води различни курсове в департаментите „История на културата“ и „Туризъм“ на Нов български университет.

Проф. д-р Любен Прашков умира на 18 март 2007 г. в София.

 

Архивът на проф. д-р Любен Прашков постъпва в ЦДАФ в края на 2007 г. като дарение от проф. Венета Иванова (негова съпруга) и Кирил Прашков (негов син). Документите, включени в дарението, представят проф. Прашков в неговите деятелности – като художник-реставратор, като изкуствовед, като преподавател, като участник в многобройни инициативи, свързани с издирване, проучване и реставриране паметниците на старата монументална живопис.

Автобиографичните материали са представени от служебни и творчески автобиографии, подготвяни от Прашков по различни поводи. Съхраняват се и ръкописни мемоарни записки, озаглавени условно „Като се обърна наназад“.

Документите, представящи творческата (научната) и служебната дейност на проф. Любен Прашков, са и основната част от материалите в този личен фонд. Тук се съхраняват ръкописи и работни материали за създаването на някои публикувани през годините статии. Материалите за работата над някои от неговите монографии, както и за трудовете, създадени с неговото съавторство, също са налице. Важна част от архива са множество ръкописни бележки, подробни записки и отделни бележници, отразяващи научните наблюдения на Любен Прашков на територията на България (манастири, църкви, метоси), а и извън страната. За посещенията в Света гора – Атон и натрупаните впечатления свидетелстват изписани на ръка бележници, в които нерядко присъстват скицирани сгради на манастири и църкви, стенописи и икони.

Редица документи илюстрират дейността на проф. Прашков като експерт в областта на консервацията. Това са експертизи за състоянието на стенописи и икони, но и за художествени произведения на съвременната българска живопис. Друг профил в дейностите на Любен Прашков оформят запазените документи по организирането на изложби на българската икона у нас и в чужбина. Фотодокументите са с особен статут в този архив. Към всеки изписан от проф. Прашков лист могат да бъдат приложени фотографии, негативи, позитиви или диапозитиви, илюстриращи текста. С помощта и на фотографи, които са съпътствали реставраторите в тяхната работа, в архива на проф. Прашков са оформени колекции от снимки на манастири, църкви, стенописи, иконостаси, царски двери, ктиторски портрети и от фотографии, проследяващи етапите на реставрационната дейност. Разбира се, тук се съхраняват и фотографии на Любен Прашков в работна обстановка – сам, сред студенти, сред български и чуждестранни колеги и сред монасите от манастира „Зограф“.