Лични фондове

Любомир Петров Миков е роден на 17 август 1947 г. в Лом. Завършва средно образование в София през 1965 г. и в периода 1966–1968 г. отбива наборна военна служба. Приет е като редовен студент във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1971 г. През 1975 г. получава диплома по българска филология с втора специалност философия.

След като работи малко повече от година като коректор в редакцията на вестник „Кооперативно село“, през декември 1975 г. Любомир Миков постъпва на работа в Института по фолклор при БАН (след 2010 г. – ИЕФЕМ – БАН), където до 2015 г. е последователно специалист-филолог, проучвател, научен сътрудник (първа и втора степен), старши научен сътрудник (втора и първа степен).

През 1985 г., след защита на дисертация на тема „Български великденски обреден фолклор“, получава научно звание „кандидат на изкуствознанието“ (еквивалент на образователно-научната степен „доктор“). От 1998 г. е хоноруван преподавател в НБУ. През 2003 г. получава научната степен „доктор на историческите науки“ въз основа на защитена дисертация на тема „Изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България“. През следващата 2004 г. получава научното звание „старши научен сътрудник І степен“ (професор) в Института по фолклор. От 2006 г. е преподавател и в Националната художествена академия.

Научните му интереси са предимно в областта на българското народно и възрожденско приложно изкуство, османската архитектура и изкуство по българските земи, както и на етнологията на българите и на суфизма. Автор е на повече от 100 студии и статии, както и на монографии, сред които „Към проблема за типологията на материалната културна в обреда“ (1979), „Български обреден рисунък“ (1980), „Първомартенска обредност. Български празници и обичаи“ (1985), „Антропоморфни атрибути в българската фолклорна обредност“ (1986), „Буквоподобни и буквени орнаменти в българското народно изкуство“ (1991), „Култовата архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI–XX век). Бекташи и къзълбаши/алевии“ (2007), „Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България“ (2013), „Джамията на Ибрахим паша и „Ибрахим паша“ джамия в Разград“ (2015), „Джамии и месджиди в България – интериор, екстериор, декорация“ (2017), „Джамии в София. История, специфика и съвременно състояние“ (2019), „Османски и обществени чешми в България (ХV–ХVIII век)“ (2020) и др.

На 4 януари 2019 г. проф. Любомир Миков дари на Нов български университет част от своя личен архив, като участва активно и в анотирането на някои от материалите.

Личните документи на проф. Миков проследяват завършването на средно и висше образование, както и придобиването на научни степени и звания през годините. От запазената му военна книжка може да се види, че през знаковата за политическото размразяване в Европа 1968 година четири пъти е наказван, а от 8 август до 6 септември, малко преди да се уволни от военна служба, редник Миков е в полагаем домашен отпуск. Трудовата му книжка пък илюстрира четирите десетилетия, отдадени на Института по фолклор при БАН, през които Любомир Миков изкачва всички стъпала от специалист-филолог до професор. Заповед за назначаването на Любомир Миков в Института за фолклор от 1975 г. бележи началото на това дългогодишно сътрудничество.

Документите, свързани с научната дейност на проф. Любомир Миков, са представени от рецензии по конкурса за присъждането му на научната степен „доктор на историческите науки“, писани през 2002 г., както и такива, изготвени около конкурса за получаване на научното звание „старши научен сътрудник I степен“ от 2004 г.

Най-осезаемо в архива на проф. Любомир Миков е наличието на илюстративни материали – това са около 2 хил. негатива, свидетелстващи за неговите експедиции за проучване на мюсюлманската архитектура, изкуство и бит по българските земи. Една от основните теми, фиксирани от негативите, направени от проф. Миков и неговите сътрудници, е погребалната обредност при различните мюсюлмански общности в България. Друга основна тема са сакрализираните места (местата за поклонение на някои български мюсюлмански общности). Интерес за проф. Миков представляват и традиционните шевици и елементи от народната носия на различните мюсюлмански общности. Запечатани са и моменти от обикновения всекидневен живот на мюсюлманите от Лудогорието – една може би неочаквана, но „добре дошла“ страна от неговите научни търсения. Някои от изображенията представят знакови места за поклонение за алевиите (като Демир Баба теке например) в Разградско, Шуменско, Хасковско, Добричко и другаде.

Могат да бъдат разгледани и илюстрациите, включени в приложението към дисертационния труд на Любомир Миков „Български великденски обреден фолклор“, защитен през 1985 г. и публикуван като отделно издание през 1990 г.