Университетски архив

Проф. Петър Мутафчиев и акад. Вера Мутафчиева

Проф. Петър Мутафчиев и акад. Вера Мутафчиева

Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско. Учи в Габрово и Плевен, а гимназия завършва в Русе през 1901 г. Работи като основен учител в селата Пелишат и Кирилово, Плевенско, до 1906 г., когато постъпва като студент в София. Завършва история и география през 1910 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и същата година започва работа като уредник на Средновековния отдел в Народния музей. От 1911 до 1918 г. взима участие последователно в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1920 г. печели конкурс и заминава на специализация по византология в Мюнхен, Германия. След завръщането си в България става редовен доцент по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет. От 1927 г. е извънреден професор, а през 1937 г. става редовен професор и завеждащ катедрата по история на източноевропейските народи в СУ. Заема този пост до смъртта си през 1943 г. Междувременно в периода 1936–37 г. е декан на Историко-филологическия факултет. От 1929 до 1937 г. е дописен член на Българската академия на науките, а от 1937 е и неин действителен член. Членува в много научни дружества и организации в чужбина.

Неговите научни интереси са насочени към историята на Византия, Първата и Втората български дунавски държави и историята на Добруджа. Автор е на редица изследвания, които имат своята висока стойност и днес.

Умира на 2 май 1943 г. в София.

 

Вера Петрова Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в гр. София в семейството на професор Петър Мутафчиев. През 1951 г. завършва История в Софийския държавен университет „Климент Охридски“ и постъпва на работа като асистент в Ориенталския отдел на Народната библиотека.

В 1958 г. защитава дисертация на тема „Феодалната рента в Османската империя, XV–XVI век“, с което й се присъжда научното звание „кандидат на историческите науки“, а през 1978 г. става „доктор на историческите науки“.

През годините Вера Мутафчиева работи в редица институти на Българската академия на науките – Институт за история (1958–1964 и 1992–1993), Институт по балканистика, на който е съучредител (1964–1979), Институт за литература (1979–1991), Институт по демография (1991–1992). Тя е основател на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура през 1978 г. и негов директор до 1980 г. Ръководи Българския изследователски институт в Австрия от 1980 до 1982 г. Заместник-председател е на Българската академия на науките през 1990–1993 г., председател на Агенцията за българите в чужбина (1997–1998), създател и председател на Издателския съвет на Националния дарителски фонд „13 века България“ (1999–2009) и член на Управителния съвет на Фонда (2005–2009). Член е на Съюза на българските писатели (1968–1994). През 1994 г. става член-учредител на Сдружението на българските писатели.

Вера Мутафчиева е историк-османист, автор на десетки научни, научно-популярни и художествени произведения. „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“ и „Кърджалийско време“ са малка част от нейните заглавия. За научната и писателската си дейност е удостоена с редица национални и международни награди – Международна награда „Готфрид фон Хердер“ – за цялостно творчество (1980), орден „Кирил и Методий“ – I степен (1989), Награда „Паница“ за журналистика (1994), орден „Стара планина“ – I степен (1999), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005) и много други. Получава титлата „доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (1999) и на Нов български университет (2000). През 2004 г. е избрана за член на Събранието на академиците на Българската академия на науките.

Умира на 9 юни 2009 г.

 

Акад. Вера Мутафчиева дарява на Нов български университет през 2002 г. ценни материали от архива на своя баща. В следващите години Вера Мутафчиева дарява и свой архив, а това е предпоставка за сформирането на „Семеен фонд Мутафчиеви“, който, макар и неголям като обем, е особено ценен. В този фонд се пази един от ръкописните варианти на прочутата „История на българския народ“ на проф. Петър Мутафчиев, както и тетрадки с планове за структурата и съдържанието на книгата и библиографията към нея. Тук се намира и едно машинописно копие на „Записки по българска история“. Тези лекции по българска история са отпечатани първоначално от студенти на Петър Мутафчиев през 1941 г., чрез циклопечат, и са истинска библиографска рядкост. Копието, което се съхранява в ЦДАФ, представлява подготвените през 1996 г. за повторно отпечатване от Вера Мутафчиева и Васил Гюзелев „Записки…“, които обаче са останали непреиздадени и до днес.

Пазят се ценни печатни издания, а и такива, които разкриват някои недотам познати страни от дейността на Петър Мутафчиев, като: „Изток и Запад в европейското средновековие“, в отделен отпечатък от 1927 г., „Лекции по българска история“, четени през 1935 г. пред курсистите от ІІІ държавен курс по телесно и нравствено възпитание, лекционен курс по история на Византия, редактиран от Димитър Ангелов и публикуван след кончината на Мутафчиев – през 1947 г., превод от студентските години на драмата „Из самотен път“ от А. Шницлер и пътеписът „Из Щубайските Алпи“ през 1926 г.

Втората част на архивния фонд предлага поглед върху процеса на създаване на романа „Аз, Анна Комнина“ на Вера Мутафчиева – съхраняват се използваните от авторката материали, както и първоначалният вариант на творбата. Налице са и документи, свързани с изследванията на бележитата османистка около историята на българските земи през XV–XIX в. – записки, библиография, справки, ксерокопия на извори и варианти на някои от студиите по темата. Пазят се и отпечатъци на статии и студии на Вера Мутафчиева – близо 40 текста на български, руски, френски, немски и турски език, публикувани от 1957 до 2008 г. Стотина пък са запазените отпечатъци с текстове на различни езици от други автори, занимаващи се с различни аспекти от османистиката, като голяма част от тях са с посвещения за Вера Мутафчиева.

„Семеен фонд Мутафчиеви“ продължава да се допълва и през 2013 г., във връзка с конференция, посветена на проф. Петър Мутафчиев по повод 130-годишнината от неговото рождение и проведена на 17–18 май в НБУ в аудитория 310 „Проф. Петър Мутафчиев“. Около това събитие, а по-късно същата година и при ремонта на аудитория 310, г-жа Рада Мутафчиева, дъщеря на Вера Мутафчиева и внучка на Петър Мутафчиев, дарява на ЦДАФ работни картотеки, книги и знакови вещи на дядо си, като някои от тях вече са част от обновената експозиция в аудиторията. Друг жест на дарителката е предаването на електронни материали и временното предоставяне на материали за дигитализиране. Това са близо 200 фотографии на фамилия Мутафчиеви, но и част от личната библиотека на проф. Петър Мутафчиев – подвързани в отделни томчета от самия автор негови статии и студии, над 60 на брой, публикувани през годините в различни периодични издания и като отделни отпечатъци. Със съдействието на Рада Мутафчиева всички тези текстове вече са достъпни в електронен вариант в Център за документи и архивни фондове на НБУ.

Официален уебсайт на акад. Вера Мутафчиева