Университетски архив

Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско. Учи в Габрово и Плевен, а гимназия завършва в Русе през 1901 г. Работи като основен учител в селата Пелишат и Кирилово, Плевенско, до 1906 г., когато постъпва като студент в София. Завършва история и география през 1910 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и същата година започва работа като уредник на Средновековния отдел в Народния музей. От 1911 до 1918 г. взима участие последователно в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1920 г. печели конкурс и заминава на специализация по византология в Мюнхен, Германия. След завръщането си в България става редовен доцент по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет. От 1927 г. е извънреден професор, а през 1937 г. става редовен професор и завеждащ катедрата по история на източноевропейските народи в СУ. Заема този пост до смъртта си през 1943 г. Междувременно в периода 1936–37 г. е декан на Историко-филологическия факултет. От 1929 до 1937 г. е дописен член на Българската академия на науките, а от 1937 е и неин действителен член. Членува в много научни дружества и организации в чужбина.

Неговите научни интереси са насочени към историята на Византия, Първата и Втората български дунавски държави и историята на Добруджа. Автор е на редица изследвания, които имат своята висока стойност и днес.

Умира на 2 май 1943 г. в София.

Вера Петрова Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в гр. София в семейството на професор Петър Мутафчиев. През 1951 г. завършва История в Софийския държавен университет „Климент Охридски“ и постъпва на работа като асистент в Ориенталския отдел на Народната библиотека.

В 1958 г. защитава дисертация на тема „Феодалната рента в Османската империя, XV–XVI век“, с което й се присъжда научното звание „кандидат на историческите науки“, а през 1978 г. става „доктор на историческите науки“.

През годините Вера Мутафчиева работи в редица институти на Българската академия на науките – Институт за история (1958–1964 и 1992–1993), Институт по балканистика, на който е съучредител (1964–1979), Институт за литература (1979–1991), Институт по демография (1991–1992). Тя е основател на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура през 1978 г. и негов директор до 1980 г. Ръководи Българския изследователски институт в Австрия от 1980 до 1982 г. Заместник-председател е на Българската академия на науките през 1990–1993 г., председател на Агенцията за българите в чужбина (1997–1998), създател и председател на Издателския съвет на Националния дарителски фонд „13 века България“ (1999–2009) и член на Управителния съвет на Фонда (2005–2009). Член е на Съюза на българските писатели (1968–1994). През 1994 г. става член-учредител на Сдружението на българските писатели.

Вера Мутафчиева е историк-османист, автор на десетки научни, научно-популярни и художествени произведения. „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“ и „Кърджалийско време“ са малка част от нейните заглавия. За научната и писателската си дейност е удостоена с редица национални и международни награди – Международна награда „Готфрид фон Хердер“ – за цялостно творчество (1980), орден „Кирил и Методий“ – I степен (1989), Награда „Паница“ за журналистика (1994), орден „Стара планина“ – I степен (1999), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005) и много други. Получава титлата „доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (1999) и на Нов български университет (2000). През 2004 г. е избрана за член на Събранието на академиците на Българската академия на науките.

Умира на 9 юни 2009 г.

Акад. Вера Мутафчиева дарява на Нов български университет през 2002 г. ценни материали от архива на своя баща. В следващите години Вера Мутафчиева дарява и свой архив, а това е предпоставка за сформирането на „Семеен фонд Мутафчиеви“, който, макар и неголям като обем, е особено ценен. В този фонд се пази един от ръкописните варианти на прочутата „История на българския народ“ на проф. Петър Мутафчиев, както и тетрадки с планове за структурата и съдържанието на книгата и библиографията към нея. Тук се намира и едно машинописно копие на „Записки по българска история“. Тези лекции по българска история са отпечатани първоначално от студенти на Петър Мутафчиев през 1941 г., чрез циклопечат, и са истинска библиографска рядкост. Копието, което се съхранява в ЦДАФ, представлява подготвените през 1996 г. за повторно отпечатване от Вера Мутафчиева и Васил Гюзелев „Записки…“, които обаче са останали непреиздадени и до днес.

Пазят се ценни печатни издания, а и такива, които разкриват някои недотам познати страни от дейността на Петър Мутафчиев, като: „Изток и Запад в европейското средновековие“, в отделен отпечатък от 1927 г., „Лекции по българска история“, четени през 1935 г. пред курсистите от ІІІ държавен курс по телесно и нравствено възпитание, лекционен курс по история на Византия, редактиран от Димитър Ангелов и публикуван след кончината на Мутафчиев – през 1947 г., превод от студентските години на драмата „Из самотен път“ от А. Шницлер и пътеписът „Из Щубайските Алпи“ през 1926 г.

Втората част на архивния фонд предлага поглед върху процеса на създаване на романа „Аз, Анна Комнина“ на Вера Мутафчиева – съхраняват се използваните от авторката материали, както и първоначалният вариант на творбата. Налице са и документи, свързани с изследванията на бележитата османистка около историята на българските земи през XV–XIX в. – записки, библиография, справки, ксерокопия на извори и варианти на някои от студиите по темата. Пазят се и отпечатъци на статии и студии на Вера Мутафчиева – близо 40 текста на български, руски, френски, немски и турски език, публикувани от 1957 до 2008 г. Стотина пък са запазените отпечатъци с текстове на различни езици от други автори, занимаващи се с различни аспекти от османистиката, като голяма част от тях са с посвещения за Вера Мутафчиева.

„Семеен фонд Мутафчиеви“ продължава да се допълва и през 2013 г., във връзка с конференция, посветена на проф. Петър Мутафчиев по повод 130-годишнината от неговото рождение и проведена на 17–18 май в НБУ в аудитория 310 „Проф. Петър Мутафчиев“. Около това събитие, а по-късно същата година и при ремонта на аудитория 310, г-жа Рада Мутафчиева, дъщеря на Вера Мутафчиева и внучка на Петър Мутафчиев, дарява на ЦДАФ работни картотеки, книги и знакови вещи на дядо си, като някои от тях вече са част от обновената експозиция в аудиторията. Друг жест на дарителката е предаването на електронни материали и временното предоставяне на материали за дигитализиране. Това са близо 200 фотографии на фамилия Мутафчиеви, но и част от личната библиотека на проф. Петър Мутафчиев – подвързани в отделни томчета от самия автор негови статии и студии, над 60 на брой, публикувани през годините в различни периодични издания и като отделни отпечатъци. Със съдействието на Рада Мутафчиева всички тези текстове вече са достъпни в електронен вариант в Център за документи и архивни фондове на НБУ.

Официален уебсайт на проф. Петър Мутафчиев 

Официален уебсайт на акад. Вера Мутафчиева

Представяне на уебсайт, посветен на проф. Петър Мутафчиев. НБУ, Център за книгата. 23.06.2019 г.

Разговори за архивното наследство на проф. П. Мутафчиев и акад. В. Мутафчиева. НБУ, Център за книгата, 28.04.2022 г.