Университетски архив

Роден е на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене – най-малкото, осмо по ред дете в семейството на свещеник Стоил поп Андонов и съпругата му Митра Ламбова.

В най-ранна възраст проявява влечение към рисуването, а по-късно и към литературата. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София и е приет в Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров.

Още с дипломната си работа – картината „Гостенка“ – през 1927 г. привлича вниманието на художествената критика, а през 1928 г. спечелва конкурс на Министерството на народното просвещение с картината си „Чудотворната икона“ и получава едногодишна стипендия, за да специализира живопис в Париж, Франция.

Пристига в Париж на 4 януари 1929 г. и пребивава там до месец май 1932 г. Рисува портрети и пейзажи за своите меценати, между които най-известен е Андре Мейно. Участва в престижни изложби – Есенния салон на Гран Пале (1929) и галерия „Фигаро“ (1932). В края на 1931 г. Васил Стоилов представя самостоятелна експозиция в галерията „Анри Манюел“ на Монмартър. През 1932 г., на общата изложба на Дружеството на френските художници, картината му „Селянинът със стомната“ е отличена с Почетна грамота.

След завръщането си от Франция подготвя първата си самостоятелна изложба в София през 1933 г. През 1942 г. картината на Стоилов „Жътва“ е откупена за Галерията на съвременното изкуство „Palazzo Pesaro“ във Венеция, а през следващата година получава годишната награда за живопис на БАН за картината си „Мадона“, участвала в Общата художествена изложба през 1942 г.

От 1953 до 1962 г. Васил Стоилов е преподавател по акварел и рисуване към Висшия инженерно-строителен институт в София. Между 1964 и 1970 г. е професор по живопис във Великотърновския университет.

Васил Стоилов участва активно в художествения и културния живот на България до края на живота си. Направил е десетки самостоятелни изложби и е участвал в много национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини притежават галерии и частни колекционери по цял свят. Получил е широко обществено признание и много държавни отличия.

Васил Стоилов умира в София на 13 февруари 1990 г.

 

През юни 2000 г. Явора и Василия Стоилови – дъщерята и внучката на проф. Васил Стоилов – даряват на Нов български университет неговия личен и родов архив. Фондът е формиран на няколко пъти с нови дарения – през годините Явора и Василия Стоилови предоставят на НБУ и други ценни материали. През 2010 г. в ЦДАФ постъпват още над 160 рисунки на художника.

Архивът на Васил Стоилов съдържа автобиографии и биографични справки, писани между 1932 и 1984 г., във връзка с кандидатстване за работа, участия в изложби и конкурси. Художникът е запазил и свои ученически записки по литература, френски и география от 1921–1922 г. Студентските му години са документирани в дневникови записки от последните два месеца на 1923 г. Запазени са също четири тетрадки, в които Стоилов си е водил записки предимно на френски език.

В личния архивен фонд на Васил Стоилов творческата му дейност може да бъде проследена от най-ранни години. Запазени са ръкописи на негови домашни и класни упражнения от 1921 и 1922 г. с калиграфски изпълнени заглавия и винетки, както и ръкописи на негови стихотворни опити от тези години. По-късните му текстове са предимно изкуствоведски. Ръкописи върху творчеството на художници, в повечето случаи негови съвременници, изпълват страниците на тетрадки и отделни листове. Най-обемен е ръкописът му за Владимир Димитров-Майстора, работен от 1960 до 1964 г.

Големият художник присъства в архива на НБУ и чрез свои рисунки. Те маркират образи, идеи и размисли върху композиционни задачи и решения на проекти за едромащабни сюжетни платна. Обикновено върху тези рисунки или скици той си е записвал и какво точно иска да изобрази, какви цветове да търси, каква идея цели да внуши у възприемателя на бъдещата картина.

Кореспонденцията наброява около 500 броя писма с ценна информация за живота и творческите контакти на художника, за престоите му в Париж, за отношенията в семейството му и за професионалната му среда.

Архивът съдържа портретни фотографии с образа на Васил Стоилов от детска възраст до последните години от живота му. Документирани са негови картини, самостоятелни изложби и участия в общи експозиции. От портретните снимки на други художници е важно да се отбележат тези на Владимир Димитров-Майстора, Васил Захариев, Цанко Лавренов, Стоян Венев и Илия Петров.

 

Послания: Васил Стоилов - 110 години от рождението: Изложба рисунки от архива на НБУ. Каталог.

Представяне "Васил Стоилов и Корабът на изкуствата". 15.04.2019 г.

Видеопрезентация "Моливни градежи" от архива на проф. Васил Стоилов, съхраняван в НБУ. 28.02.2021 г.

Семинар "Разговор за архивното наследство на проф. Васил Стоилов", март 2022 г.

Представяне на Подкаст "Контури / Contours", 29 февруари 2024 г.