Университетски архив

Родена е в София на 6 септември 1924 г. Завършва Първа софийска девическа гимназия, класически отдел. През 1948 г. се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски“ по специалностите „Класическа филология“ и „История“. Като студентка се включва в спасителните археологически разкопки на софийския градски център, наложени от новото строителство след бомбардировките. През 1952 г. е назначена за старши уредник в новосъздадения Музей за история на София, където работи до пенсионирането си в продължение на 32 години. От 1953 г. ръководи Археологическия отдел на музея. През 50-те – 70-те години нa XX в. се бори да спаси от унищожение и заличаване множество археологически обекти чрез обявяването им за паметници на културата. Активната й дейност като археолог е съчетана с организиране и участие в разнообразни обществени организации като Софийското дружество на историците, дружество „Сердика-Средец-София“, Клуба на приятелите на софийската архитектура, гражданското сдружение „Света София“ и др.

Магдалина Станчева публикува редовно в периодичните издания „София“, „Музеи и паметници на културата“, „Известия на Археологическия институт“, „Археология“, „Известия на Българското историческо дружество“ и др. Библиографията й съдържа над 600 заглавия, между които няколко монографични изследвания („Боянският поменик“ (съавт. Ст. Станчев), „Мадарският конник“, „София в отдавна минало време“, „София от древността до нови времена“, „Срещи с археологията на софийска земя“, „Разкази за Велики Преслав“, „Девет български чудеса“ и др.).

От началото на 70-те години е делегат на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) в Париж. Членува в Комитета за световно културно наследство и шест години е негов вицепрезидент.

Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“, Националната художествена академия и Нов български университет, където през 1990 г. създава програмата „Културно наследство“ и води курсове до 2004 г.

Магдалина Станчева умира на 6 октомври 2014 г.

Формирането на личния архивен фонд на Магдалина Станчева в НБУ започва през 2006 г., когато е първото постъпление на документи. Съставът на фонда продължава да се обогатява с нови материали, поради което обработката на архивното наследство на изтъкнатата българска археоложка и музеоложка все още не е приключила. Преобладаващата част от предадените за съхранение в ЦДАФ документи се отнасят до научната, служебната и обществената дейност на М. Станчева, немалък дял заема и личната й кореспонденция.

Материалите от научноизследователската дейност биха могли да бъдат разпределени в няколко групи: монографии, статии, доклади на научна тематика; публикации в периодичния печат с научнопопулярна насоченост; рецензии; интервюта; отзиви за трудовете на М. Станчева и др.

Особен интерес представляват и документите от служебната и обществената дейност на Магдалина Станчева – най-вече що се отнася до свързаните с работата й като завеждащ Археологическия отдел на Музея за история на София, като представител на Българския национален комитет на ИКОМОС и като вицепрезидент на Комитета за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Сред тях присъстват предложения и идейни проекти за организиране на различни изложби, планове и програми за съвместната дейност на България и ЮНЕСКО за опазване на старините, досиета на обекти, предвидени да бъдат включени в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство, доклади и отчети за свършени задачи във връзка със съхраняването на паметници на културата в България и др. Преподавателската дейност на Магдалина Станчева в НБУ е „илюстрирана“ от тезиси на лекции за курса „Културното наследство“, разработката на програма по история на българската керамика, писмени работи на студенти.

Част от архива е и богатата лична кореспонденция на Магдалина Станчева, свидетелстваща за контактите й с авторитетни български и чужди учени, културни и обществени дейци. Във фонда влизат и фотографии (дигитални копия) на авторитетната наша археоложка от най-ранните й години, като ученичка и студентка, по време на археологически експедиции, като участник във важни научни и обществени прояви и др.